Подходящ за това начинание не е този, когото определяме като нуждаещ се, а който има желание да се обърне именно към такава помощ. Това се случва не защото човек решава да се опознае, а когато е тласкан от определена субективна спешност, криза, достигнал е „задънена улица“.
В практиката си приемам хора с разнообразни оплаквания и страдания: безизходица в партньорските отношения, връзка с насилие, раздяла/развод, загуба на близък, трудности в родителската роля, хора с продължителни тревожно-депресивни състояния, натрапливи мисли, нестабилност в настроенията и други.
В говоренето за своите затруднения човекът очертава обичайния начин, по който едновременно се справя и не се справя с живота (своя симптом), придава облик на страданието си, докато психологът помага да се назоват или изградят наново опорите, които той е загубил, така че да почувства отново „в кожата си“, да почувства отново своята автономност.
Работата на всеки един със собственото му неблагополучие може да го доведе до разпознаване на неговото уникално желание, разкриващо се през изборите да има или да няма, да бъде или не с даден партньор, да избере точно определена професия, да остане или да избяга …
Продължителността на работата е индивидуална. Някои хора идват с идеята да се консултират по конкретен проблем и да продължат нататък, други остават в по-продължителна терапия, за да разберат повече за парадоксите на желанието, което ги движи, дори след като спешността, която ги е довела, е преодоляна.
Обичайната честота на срещите е веднъж седмично, но може да се прецени индивидуално и друга честота.
Продължителността на една среща е 45 минути.